Дирофилариоза и ерлихиоза при кучетата

Дирофилариозата е паразитологично заболяване, което се причинява от Dirofilaria immitis и Dirofilaria repens при кучето. Крайни гостоприемници са кучетата, по –рядко котките и човека. Междинни гостоприемници са комарите от род Aedes ,Culex (маларийни комари) и Anopheles (не маларийни комари).  Дирофилариозата е широко разпространена в топлите средиземноморски страни-Гърция, Италия, Испания, САЩ и други, а напоследък и повсеместно в България.

Дирофилариозът при кучета представлява сериозен - и потенциално животозастрашаващ - риск, ако заразата е тежка. Колкото по-скоро се лекува специално, толкова по-големи са шансовете за възстановяване. Ако се притеснявате, че вашето куче може да има заразяване с дирофилариоза, заведете го при ветеринар за оценка възможно най-скоро.

Ако кучето е ухапано от заразен комар, ларвите, предадени от ухапването, се разпространяват  в тялото му в продължение на няколко месеца, преди да достигнат целевия си орган. През това време паразита преминава през няколко ларвни етапа. При кучета гнезди главно в големите кръвоносни съдове на сърцето и белите дробове. След като достигне до тях, той се установява в кръвоносните съдове и прераства в възрастен червей, като може да достигне дължина до 30 сантиметра. В най-лошия случай дирофилариозите, предавани от заразени комари, могат да причинят трайно увреждане на белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове на кучето, а това сериозно влошава качеството на живот на вашето куче.

Лечението на дирофилариоза е трудно и може да струва доста скъпо, за това превенцията е по-добрият подход. Ако обаче се случи инфекция, важно е да разпознаете болестта по-рано и кучето да бъде лекувано навреме.

Дирофилариозни симптоми при кучето

Дирофилариозата се изяснява чрез кръвен тест при ветеринар, но има няколко физически признаци, които могат да показват инфекция с дирофилариоза:

Да кашля - ако вашето куче кашля, особено след активни дейности. По принцип обаче кашлицата, разбира се, може да бъде проследена и да се наблюдава дали не е предизвикана от  по-малко сериозен проблем с друга причина.

 Умора или бездействие - тъй като дирофилариозът колонизира и може да засегне сърцето и белите дробове, засегнатите кучета може да са в лошо състояние по време на типични дейности като ходене или игра. Ако забележите, че кучето ви е по-малко упорито или по-малко активно в комбинация с други симптоми, трябва да посетите ветеринар.

Намален апетит или загуба на тегло

Сърдечни проблеми, които се появяват - за собствениците на кучета е трудно да идентифицират сърдечни проблеми при домашния си любимец. Но ако подозирате, по добре е да се свържете с вашия ветеринарен лекар, който ще може да изясни всички симптоми - като някои сърдечни шумове или натрупване на течност в корема.

Още знаци

В някои случаи други индикации за дирофилариоза включват кръв в урината на вашето куче, припадък, анемия или ускорен пулс.

Смърт от дирофилариоза

В много случаи инфекцията с дирофилариоза първоначално не предизвиква никакви забележими или само леки симптоми като кашлица, но по-късно се превръща в сериозен ход на заболяването, например със сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност и припадъци, което в най-лошия случай може да бъде фатално. Дирофилариозата също може да причини усложнения като синдром на куха вена, което може да доведе до подобни на шок симптоми и внезапна смърт, ако инфекцията е тежка.

Ерлихиозата е инфекциозно заболяване, което се развива при кучета след ухапване от заразен кърлеж. Обикновено е  пренасяно от кафявия кучешки кърлеж. Организмът, отговорен за това заболяване, е рикетсионен организъм. Рикетсиите са подобни на бактериите. Ehrlichia canis е най-често срещаният рикетсиозен вид, причиняващ  ерлихиозата при кучета, но понякога могат да се открият  и други щамове на организма.

Какви са признаците на ерлихиоза?

Признаците на ерлихиоза могат да бъдат разделени на три етапа: остър (ранно заболяване), субклиничен (без външни признаци на заболяване) и клиничен или хроничен (дълготрайна инфекция).

В райони, където ерлихиозата е често срещана, много кучета се наблюдават по време на острата фаза. На този етап заразените кучета могат да имат:  висока температура, треска, подути лимфни възли, дихателен дистрес, загуба на тегло, нарушения на кървенето (спонтанен кръвоизлив или кървене), възпаление на очите, а понякога и неврологични нарушения (те могат да изглеждат нестабилни, некоординирани, депресирани или да развият менингит). Този етап може да продължи от две до четири седмици и някои кучета могат да елиминират инфекцията или да преминат към субклиничната фаза.

Субклиничната фаза представлява етапа на инфекцията, в който се намира организмът, но не причинява никакви външни признаци на заболяване. Понякога кучето ще премине през острата фаза, без собственикът му да знае за инфекцията. Тези кучета могат да станат субклинични и да развият промени, наблюдавани на лабораторно ниво, но да нямат видими признаци на заболяване. Субклиничната фаза често се счита за най-лошата фаза, тъй като няма клинични признаци и следователно заболяването остава неоткрито. Единственият намек, че кучето може да е в тази фаза, може да бъде след вземане на кръвна проба, когато кучето показва продължително кървене от мястото на пункцията. Кучетата, които са заразени субклинично, могат да елиминират организмите или да преминат към следващия етап, клинична ерлихиоза.

Клинична ерлихиоза възниква, защото имунната система не е в състояние да елиминира организма. Кучето вероятно ще развие множество проблеми: анемия, епизоди на кървене, куцота, проблеми с очите (включително кръвоизлив в очите или слепота), неврологични проблеми и подути крайници. Ако костният мозък (мястото на производство на кръвни клетки) не успее, кучето става неспособно да произведе нито една от кръвните клетки, необходими за поддържане на живота (червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити).

Как се диагностицира ерлихиозата?

Може да е трудно да се диагностицират заразените кучета по време на много ранните етапи на инфекцията. Имунната система обикновено отнема от две до три седмици, за да реагира на присъствието на организма и да развие антитела.

Тъй като наличието на антитела към Е. canis е в основата на най-честото диагностично изследване, в ранните стадии на болестта кучета могат да бъдат заразени, но тестът да е отрицателен. Тестването, проведено няколко седмици по-късно, ще разкрие наличието на антитела и ще направи възможно потвърждаването на диагнозата.

За това в заключение, ще кажа че Превенцията е най-добрата защита и  е по-добра от лечението.

Има смисъл да се предотвратят тези заболявания  чрез специална профилактика. Ето защо препоръчвам да се консултирате и да потърсите съвет от вашия ветеринарен лекар.