Зъбите на кучето

Развитието на зъбите при кучетата започва по време на ембрионалният период. Още на 25-ия пренатален ден могат да бъдат открити зародиши на зъби, от които по-късно ще се развият същинските зъбите на кучето.

Първоначално кученцата се раждат без зъби. Млечните зъби на кученцето започват да се развиват на възраст от 3 седмици.

От този момент нататък първите млечни зъби постепенно започват да пробиват венците до около 6-та седмица след раждането. На възраст около 8 седмици кученцето, независимо от породата, има 28 зъба - 14 на горната челюст и 14 на долната челюст. Поради по-малката форма на главата зъбите на кученцата са малки и по-малко на брой от постоянните зъби.

На възраст от 4 месеца кученцата започват да сменят млечните си  28 зъба  с постоянни, които вече са създадени в челюстта. Докато развитието продължава, корените на млечния зъб се реабсорбират, млечните зъби падат и възрастният зъб пробива венците.

Фазата на смяна на зъбите при кученцата продължава до около 7-8-ия месец.

По правило възрастно куче има постоянен набор от 42 зъба, най-късно до началото на втората си година.  20 зъба на горната челюст и 22 зъба на долната челюст, подредени по следният начин: 12 резци  (по 6 в горната и долната челюст), 4 кучешки зъби  (по 2 в горната и долната челюст), 16 предкътника  (по 8 в горната и долната челюст), 10 молара  (4 в горната челюст и 6 в долната челюст)

След като на кучето ви поникнат зъби, не трябва да се изненадвате когато  го видите да дъвче всякакви предмети. Този тип поведение е напълно нормално.  Най-правилно е да осигурите на кучето си много играчки за дъвчене през това време.

От тази фаза нататък трябва  редовно да проверявате и зъбите му.  Понякога може да се случи постоянният  зъб да поникне, преди млечният  да е паднал. Това може да доведе до неправилно подреждане на зъбите. Ако забележите, че зъбите на вашето куче растат в усукана или извита позиция, е правилно да преминете ветеринарен стоматологичен преглед. Тогава може се наложи да се премахнат млечните зъби, които не падат сами.

Ако откриете, че вашето възрастно куче има по-малко от 42 зъба, това може да се дължи на загуба или счупване на зъб поради дъвчене на твърди предмети. В този случай е най-добре да се свържете отново  с ветеринар.

Всеки зъб има специфична задача и различни функции.

Резците (dentes incisivi)  - гризане на месо от костите, ядене на по-малки парчета храна, гризане (подстригване) на козината за да се премахнат чужди тела от нея.

Кучешки зъби (dentes canini)   - хващане, задържане и разкъсване на плячка.

Предкътници (премолари)  - настъргване, откъсване, отрязване на парчета месо.

Кътници (молари) - настъргване, откъсване, отрязване на парчета месо, смачкване на кости.

При кучетата има четири вида захапки: ножична, клещовидна, надхапка и подхапка.

Ножичната захапка е най-разпространеният и най-желан тип захапка. Горните резци се простират малко над долните  и, за разлика от хората, кътниците не се срещат точно, а минават леко един покрай друг, създавайки нещо като ефект на ножица.

При клещовидната захапка резците не се припокриват лесно, за разлика от  ножичната. Това може да доведе до проблеми поради износване на зъбите, особено с напредване на възрастта.

Надхапката и подхапката описват позицията на горната и долната челюст една спрямо друга.

При подхапката долната челюст е издадена пред горната, осигурявайки по-голяма сила на захапване. Такова положение на челюстта е типично за булдоците и боксерите.

 Надхапката описва значително по-къса долна челюст в сравнение с горната челюст. Това може да доведе до проблеми с храненето.

Ако забележите лош дъх на вашето куче, това  може да бъде първият признак на  заболяване на зъбите или венците.

 Кучетата  също са застрашени от тези последствия, тъй като днешната обичайна диета не е в състояние да почисти напълно зъбите, когато се хранят и по този начин да осигури здрави зъби. Освен това при много животни тесните пространства между зъбите и неправилната им подредба пречат на самопочистването им. Остатъците от храна полепват по зъбите и осигуряват идеална основа за хранене и растеж на бактериите. Първоначално невидимите, меки бактериални отлагания бързо се образуват по зъбите (плака). Токсините от бактериалния метаболизъм постоянно достигат до венците от плаката и те се възпаляват (гингивит). Ако меката плака не се отстрани чрез редовно почистване на зъбите, по-нататъшното натрупване на минерали от слюнката на кучето създава твърд зъбен камък, обикновено с цвят на охра. Това насърчава растежа на бактериална плака под линията на венците. Ако възпалението не се спре тогава, то ще прогресира и ще разруши връзката между зъба и пародонта (пародонтит). Развиват се по-големи венечни джобове, които се колонизират в големи количества от бактерии. Тази хронична инфекция допълнително разрушава пародонта чрез разрушаване на челюстната кост. Зъбите губят стабилната си фиксация в пародонта, клатят се и накрая падат.

Здравите зъби са с цвят бяло-слонова кост. Здравите, гладки венци на кучета  са бледорозови на цвят (възможно тъмно пигментирани) и прилягат плътно около зъбите.

Болните венци са червени, леко подути по краищата и са склонни да кървят при допир. Червените и понякога подути и кървящи венци вече са се отдръпнали пред, зад и между зъбите. Зъбите, които често се разклащат, изглеждат по-дълги и често имат видима плака или зъбен камък. От джобовете на венците може да изтича гной. Костната субструктура в челюстта е частично загубена. Обикновено се усеща силен лош дъх.

Зъбоболът е болезнен, всеки го знае. За съжаление нашите кучета не могат да говорят, страдат мълчаливо и не се оплакват. Можете да разпознаете проблема по лошия дъх и промяна в хранителното поведение.

Когато болката е силна, кучетата избягват твърда храна, дъвчат с наклонена глава, така че храната да не докосва болезнените зъби, поглъщат, без да дъвчат, или ядат по-малко като цяло.

 Ако усетите лоша миризма, от устата на кучето, тя рядко идва от стомаха, а обикновено от плака или зъбен камък.

Кучетата почистват зъбите си чрез абразия, например със суха храна или изсушени дъвчащи продукти, направени от кожа, а не с кости и не със сух хляб.

Тъй като зъбите на долната челюст минават отвътре, а зъбите на горната челюст минават отвън, няма механично износване на външната страна на горните кътници. Кучешките зъби също са предназначени само за задържане на парчета месо. Така, че това са най-честите места за натрупване на зъбен камък.

 Бактериалното натоварване в зъбния камък се разпределя по лигавицата в цялото тяло и може да натовари други органи, включително сърдечната клапа. В най-лошия случай настъпва остеомиелит и други органи като сърцето, черния дроб и бъбреците са сериозно увредени.

Денталната хигиена е най-важната мярка за противодействие на изброените по горе проблеми. За да се забави образуването на плака и зъбен камък, има различни продукти за грижа за зъбите като: гел за грижа за зъбите с хлорхексидин против възпаления и бактерии, паста за зъби с ензими и вкус на месо, дентална вода като питейна вода с лечебен ревен,  дъвчащи с ензими срещу плака и това което най-силно препоръчвам суха качествена гарнулирана  храна със специално създадена форма, която не се пръска, а се трие от зъбите при дъвчене.

“Алдагон-храна за дракони”  е със  специално създадена форма за целта. На снимките виждате куче хранено с “ Алдагон-храна за дракони“. За повече информация на: aldagon.bg