Парвовироза при кучета

Парвовирозата – парвовирусен ентерит е стомашно-чревно заболяване при кучета, причинено от така наречения кучешки парвовирус (CPV) , който е широко разпространен по целия свят.

Парвовирусният ентерит е силно заразно и потенциално фатално стомашно-чревно заболяване, особено при кученца. Младите кучета са най-застрашени от заразяване с парвовирусен ентерит, тъй като все още не са ваксинирани срещу болестта. Смята се, че кучешкият парвовирус (CPV) е еволюирал от вируса на котешката панлевкопения, който заразява котки и някои диви животни като миещи мечки и норки, след като е мутирал. Първите случаи на парвовирусен ентерит при кученца са диагностицирани в края на 70-те години на миналия век.

Вирусът е заразен за кучета и котки и затова се нарича още кучешка чума (или котешка чума) – парвовирусът обаче е безвреден за хората.

Парвовирусът освен, че засяга стомашно-чревните органи при кучета, може да засегне и клетките в червата (тънкото черво), костния мозък, тимуса, далака и лимфните възли. Опасното при болестта е, че парвовирусите са устойчиви и могат да бъдат унищожени само със специални дезинфектанти. Вирусите оцеляват при температури до 70 градуса по Целзий и pH стойности между три и единадесет и са заразни до шест месеца дори при стайна температура.

Заразена майка може да зарази неродените си деца в утробата, докато новородените са защитени от майчините антитела – но само през първите няколко седмици. Поради липсата на имунитет, кученцата и младите животни са особено изложени на риск от заразяване с парвовируса.

Освен това, съществува по-висок риск от сериозен ход на заболяването при породи кучета като немски овчарки, ротвайлери , добермани и английски спрингъри , както и при кучета, които живеят в групови помещения в приюти за животни и в развъдници.

Заразяването с парвовирус при кучета става чрез изпражненията на заразени животни, които предават вируса на други предмети. Кучето ви може да се зарази чрез храна, вода или чрез облизване на козината си. Освен това, инфекцията може да се предаде чрез обувки, ръце и дрехи.

Ако кучето е заразено, вирусите се размножават в чревните крипти в рамките на три до седем дни. Заразени кучета, които в началото на заразяване, все още не показват симптоми на парвовирусна инфекция,  могат да заразят други животни. Инкубационният период на вирусите е около една до две седмици.

Куче с парвовирус е заразно, докато проявява симптоми и около две до четири седмици след възстановяване, като през това време то отделя вируса чрез изпражненията си.

Първите симптоми при кучетата се появяват приблизително една до две седмици след заразяване.

Честите симптоми на парвовирусна инфекция при кучета включват: повръщане, загуба на апетит (отказ от хранене), намалена жажда, проблеми с кръвообращението, умора/изтощение, треска, водниста (кървава) диария.

Ако кучето ви показва тези симптоми, е необходим незабавен ветеринарен преглед.

Отказът от храна и течности може да доведе до сърдечни и кръвоносни проблеми при кучетата . Кървавата диария също отслабва имунната система на животното и съществува риск от по-нататъшни инфекции с други патогени.

Само в изключително редки случаи парвовирозата при кучетата протича без симптоми, което води до смърт на животното.

Неспецифични симптоми като повръщане, загуба на апетит и треска затрудняват много собственици на кучета да разпознаят опасното вирусно заболяване при своя четириног приятел. Само вашият ветеринарен лекар може да постави окончателна диагноза на парвовирус. Ето защо е важно да следите внимателно симптомите и поведението на кучето си.

По време на снемането на медицинската история, трябва да знаете всички симптоми и аномалии на вашето куче и да ги съобщите на ветеринарния лекар. Въз основа на вашата информация и общия преглед, те вече може да подозират парвовирус. Точната диагноза се поставя чрез откриване на вируса в кръвта и изпражненията на кучето .

Лечението на парвовирус при кучета обикновено е симптоматично, тъй като в момента няма ефективно лекарство срещу заболяването. Важно е също да се осигуряват течности и топлина, за да се компенсира загубата на вода, причинена от диарията.

Протичането на парвовирусната инфекция зависи от различни фактори, като възрастта, произхода, породата и ваксинационния статус на кучето. Грижите за животното и допълнителните заболявания също играят важна роля в протичането, дългосрочните ефекти и шансовете за оцеляване на кучетата с парвовирус.

При ранно откриване и лечение шансовете за възстановяване от вирусното заболяване са високи: процентът на преживяемост на кучета с парвовирус при стационарно лечение е около 90 процента. Ако инфекцията остане не лекувана, само около пет процента от заразените животни може да оцелеят.

Честите дългосрочни ефекти на парвовируса при кучета включват сърдечно увреждане и общи храносмилателни проблеми, като синдром на раздразнените черва.

Ваксинацията срещу парвовирус не гарантира, че кучето ви няма да се зарази с вируса. Но: Ваксината предлага силна защита. В същото време кучетата, ваксинирани срещу парвовирус, имат по-нисък риск от развитие на тежко заболяване в случай на заразяване.

За съжаление, няма други ефективни превантивни мерки срещу чумата при кучетата. Ако кучето ви е заразено с парвовирус и вече се лекува, можете да подкрепите своя четириног приятел по пътя към възстановяване, като: избягвате всякакъв стрес за кучето, давате лесно смилаема храна на кучето, осигурявате достатъчно вода, давате подходящите хранителни добавки, обърнете внимание на подходящите упражнения (кратки разходки), давайте много любов и прегръдки.

Почистването и дезинфекцията на околната среда са особено важни! Попитайте вашия ветеринарен лекар за подходящи почистващи продукти, тъй като парвовирусите са много устойчиви и оцеляват в околната среда. В противен случай, вашето куче и други посетители могат да се заразят повторно въпреки лечението, защото вирусите все още присъстват по мебелите или други предмети.